История на бронхологията

Началото е дадено от Prof. Gustav Killian, който през 1887 г. използвал за първи път инструмент за изследване на горни дихателни пътища, за да огледа трахеята без трахеостома.

Chevalier Jackson (САЩ, 1865–1958) усъвършенства техниката. Мнозина го смятат за „баща на ендоскопията“ и смятат, че той по същество е измислил съвременната наука за ендоскопията на долните дихателни пътища и хранопровода, използвайки ригидни тръби с осветление – ригидна бронхоскопия (РБС) и ригидна езофагоскопия.

Първият изчерпателен доклад за първичен карцином на бронха е представен от Adler през 1912 г., а през 1925 г. Vinson, Moersch и Kirklin за първи път използват тази техника за диагностициране на белодробен рак.

Ограниченията на РБС са свързани с обхват на бронхоскопа (до устията на сегментните бронхи), т.е. централно разположени изменения. Явява се необходимост от по-прецизна оценка на бронхиалната лигавица и верифициране на по-периферно разположени лезии в белия дроб. Това води до развитие на фибробронхоскопски апарати (ФБС).

През 1966 г. Prof. Shigeto Ikeda въвежда фиброоптичния бронхоскоп, а от 1968 г. стартира серийното производство на флексибилната техника. С въвеждане на фибробронхоскопа възможностите за ендобронхиална биопсия значително се повишават. След 1968 г. фиброоптичната бронхоскопия става основна диагностична процедура при белодробен рак.